Преп. Теодора изневерила на мъжа си и влязла в мъжки манастир да изкупи греха си |
Църквата уважава през днешния ден преподобна Теодора Александрийска.
Преподобна Теодора живяла в пети век, тя била родена в Александрия. Омъжила се за добър човек, само че му изневерила. Веднага по-късно тя осъзнала прегрешението си, скубела си косите и отишла при позната игуменка в непосредствен девически манастир. След диалога с нея, Теодора решила да постъпи в мъжки манастир, където да се бори с изкушенията на плътта и да измоли амнистия за своя тежък грях.
Когато брачният партньор й отишъл по работа, тя остригала косите си, облякла мъжки облекла и напуснала бързо града.
Отправила се към мъжкия манастир Октодекат, който се намирал на 18 километра. Сутринта се явила пред игумена, като се показала с името Теодор от Александрия. Молила горещо да я одобряват в цифрата на братята. Дълго обаче игуменът не скланял, като изтъквал пред мнимия Теодор тежестите на манастирските подвизи. Накрая размислил и решил: гостът да бъде признат в светата обител. Настъпили за Теодора дни на тестване и на велики подвизи.
Братята се чудели на нейните всенощни молебствия, на дълбоките й поклони, на смирението и самоотвержението й, на усърдното й присъединяване в общите писания. В манастира Теодора претърпяла осем години. Но не щеш ли настъпило ново, доста тежко тестване.
Един ден била изпратена в Александрия да купи жито. Така се стекли събитията, че трябвало да пренощува в манастир. В манастирската страноприемница, гдето се открила Теодора, била през тази нощ дъщерята на игумена на този манастир. Дошла да види татко си. Прелъстена от хубостта на мнимия духовник, тя през нощта почнала да прави опити да склони Теодора към блудодеяние. Не знаела, че пред нея стои жена, а не мъж. Получила съдбоносен отвод, тя направила прегрешението с различен посетител и така забременяла.
С купеното жито Теодора се завърнала в своята обител. Минало време. За бащата свещеник станало ясно, че щерка му е бременна. Смутен и угрижен, почнал да я разпитва кой я е съблазнил. Девойката показала монаха Теодор. Бащата с упрек съобщил това на игумена на манастира Октодекат. Изненадана, Теодора била изправена пред своя свещеник да дава отговор. Обвинението било изрично. Игуменът се вълнувал мощно: какъв обет бе дал младият духовник, а какво бе сторил! Мнимият духовник твърдо дал отговор: Бог ми е очевидец, отче свети! Това аз не съм направил.
Игуменът познавал чистотата и светостта на монаха. Не можел да повярва на клеветата. В избраното време дъщерята на еннатския свещеник родила момче. Монаси донесли новороденото в манастира, гдето се подвизавала Теодора. Поставили го измежду монасите и почнали да го упрекват в мръсен живот.
Игуменът се намерил в доста мъчно състояние. Сега към този момент не могъл да не повярва на клеветата. Ужасявал се от това, че манастирът му е компрометиран. Разгневил се мощно на Теодора. Развълнували се мощно и братята монаси.
Съвещавали се и решили: детето да бъде предадено на духовник Теодор и двамата да изоставен манастира.
Сега се показал случай за подвижницата Теодора да открие своето примирение. Тя могла да заяви на смутените братя тайната си и с това да възвърне своята чест и тях да успокои. Но не сторила това. Решила да се подчини на новото тестване, в което виждала отмъщение за предходния си грях. Кротка и послушна, тя излязла с детето от манастира и се заселила близо до него в една тясна бедняшка барака. Овчарите, които пасели стадата си в близост, се съжалили над нея. Давали постоянно мляко за детето. А сама тя се хранела единствено с диви треви.
За преподобната настъпили тежки дни. От монасите трябвало да понася всевъзможни подигравки. А пустинята я плашела с живеещите в нея диви зверове. Летният зной и зимният мраз я също измъчвали. Но тя търпяла всичко.
Тъй минали седем години. Накрай монасите се съжалили и помолили игумена да елементарни изгнаника. Игуменът благосклонно приел Теодора и я сложил в една килия с детето. Тук тя прекарала още две години, като се упражнявала в подвига на затворничеството и като учела детето на боязън Божи.
Игуменът получил признание, че прегрешението на Теодора е простен. След това почнал да демонстрира отначало изключително разположение към мнимия духовник.
Настанала страшна суша. Пресъхнали всички кладенци в светата обител. Дори и езерото край нея сухо. Тогава игуменът споделил на някои духовни братя, че единствено духовник Теодор може да ги избави от смъртоносната жадност. И повикал по-късно мнимия духовник и заповядал да донесе вода от кладенеца, който бил пресушен изцяло. Като взела благословение от игумена, преподобна Теодора се запътила към кладенеца. По пътя надълбоко в себе си се молела на всемилостивия Бог. И станало незабравимото знамение: кладенецът се оказал цялостен с вода. Теодора донесла оттова цялостен съд с чиста вода. Никога по-късно кладенецът не пресушен.
Смирената Теодора казвала, че това знамение станало по молитвата и вярата на игумена, а не поради нея.
Наближавал краят на земния й живот. Тя се затворила в килията си със своя привиден наследник и му дала последните си директиви: да обича Бога, да се покорява на игумена и на братята, да пази безмълвие, да бъде простодушен, мирен, преклонен, да се пази от злословие и празнодумство. Съветвала го да оказва помощ покорно на болните, да обича бедността и безкористието, да си спомня непрекъснато своя бездомнически живот, компликациите в оная тясна барака. Тя желала от него и това – да не не помни своя “баща ”. След това коленичила за молитва. Усърдно се помолила за прощален път Бога да й елементарни греховете. До нея застанало на колене и момчето. Постепенно молитвата замирала на устата на горещо молещата се Теодора. Затихнали риданията й: тя се преселила умерено и блажено в горния свят.
Преподобна Теодора живяла в пети век, тя била родена в Александрия. Омъжила се за добър човек, само че му изневерила. Веднага по-късно тя осъзнала прегрешението си, скубела си косите и отишла при позната игуменка в непосредствен девически манастир. След диалога с нея, Теодора решила да постъпи в мъжки манастир, където да се бори с изкушенията на плътта и да измоли амнистия за своя тежък грях.
Когато брачният партньор й отишъл по работа, тя остригала косите си, облякла мъжки облекла и напуснала бързо града.
Отправила се към мъжкия манастир Октодекат, който се намирал на 18 километра. Сутринта се явила пред игумена, като се показала с името Теодор от Александрия. Молила горещо да я одобряват в цифрата на братята. Дълго обаче игуменът не скланял, като изтъквал пред мнимия Теодор тежестите на манастирските подвизи. Накрая размислил и решил: гостът да бъде признат в светата обител. Настъпили за Теодора дни на тестване и на велики подвизи.
Братята се чудели на нейните всенощни молебствия, на дълбоките й поклони, на смирението и самоотвержението й, на усърдното й присъединяване в общите писания. В манастира Теодора претърпяла осем години. Но не щеш ли настъпило ново, доста тежко тестване.
Един ден била изпратена в Александрия да купи жито. Така се стекли събитията, че трябвало да пренощува в манастир. В манастирската страноприемница, гдето се открила Теодора, била през тази нощ дъщерята на игумена на този манастир. Дошла да види татко си. Прелъстена от хубостта на мнимия духовник, тя през нощта почнала да прави опити да склони Теодора към блудодеяние. Не знаела, че пред нея стои жена, а не мъж. Получила съдбоносен отвод, тя направила прегрешението с различен посетител и така забременяла.
С купеното жито Теодора се завърнала в своята обител. Минало време. За бащата свещеник станало ясно, че щерка му е бременна. Смутен и угрижен, почнал да я разпитва кой я е съблазнил. Девойката показала монаха Теодор. Бащата с упрек съобщил това на игумена на манастира Октодекат. Изненадана, Теодора била изправена пред своя свещеник да дава отговор. Обвинението било изрично. Игуменът се вълнувал мощно: какъв обет бе дал младият духовник, а какво бе сторил! Мнимият духовник твърдо дал отговор: Бог ми е очевидец, отче свети! Това аз не съм направил.
Игуменът познавал чистотата и светостта на монаха. Не можел да повярва на клеветата. В избраното време дъщерята на еннатския свещеник родила момче. Монаси донесли новороденото в манастира, гдето се подвизавала Теодора. Поставили го измежду монасите и почнали да го упрекват в мръсен живот.
Игуменът се намерил в доста мъчно състояние. Сега към този момент не могъл да не повярва на клеветата. Ужасявал се от това, че манастирът му е компрометиран. Разгневил се мощно на Теодора. Развълнували се мощно и братята монаси.
Съвещавали се и решили: детето да бъде предадено на духовник Теодор и двамата да изоставен манастира.
Сега се показал случай за подвижницата Теодора да открие своето примирение. Тя могла да заяви на смутените братя тайната си и с това да възвърне своята чест и тях да успокои. Но не сторила това. Решила да се подчини на новото тестване, в което виждала отмъщение за предходния си грях. Кротка и послушна, тя излязла с детето от манастира и се заселила близо до него в една тясна бедняшка барака. Овчарите, които пасели стадата си в близост, се съжалили над нея. Давали постоянно мляко за детето. А сама тя се хранела единствено с диви треви.
За преподобната настъпили тежки дни. От монасите трябвало да понася всевъзможни подигравки. А пустинята я плашела с живеещите в нея диви зверове. Летният зной и зимният мраз я също измъчвали. Но тя търпяла всичко.
Тъй минали седем години. Накрай монасите се съжалили и помолили игумена да елементарни изгнаника. Игуменът благосклонно приел Теодора и я сложил в една килия с детето. Тук тя прекарала още две години, като се упражнявала в подвига на затворничеството и като учела детето на боязън Божи.
Игуменът получил признание, че прегрешението на Теодора е простен. След това почнал да демонстрира отначало изключително разположение към мнимия духовник.
Настанала страшна суша. Пресъхнали всички кладенци в светата обител. Дори и езерото край нея сухо. Тогава игуменът споделил на някои духовни братя, че единствено духовник Теодор може да ги избави от смъртоносната жадност. И повикал по-късно мнимия духовник и заповядал да донесе вода от кладенеца, който бил пресушен изцяло. Като взела благословение от игумена, преподобна Теодора се запътила към кладенеца. По пътя надълбоко в себе си се молела на всемилостивия Бог. И станало незабравимото знамение: кладенецът се оказал цялостен с вода. Теодора донесла оттова цялостен съд с чиста вода. Никога по-късно кладенецът не пресушен.
Смирената Теодора казвала, че това знамение станало по молитвата и вярата на игумена, а не поради нея.
Наближавал краят на земния й живот. Тя се затворила в килията си със своя привиден наследник и му дала последните си директиви: да обича Бога, да се покорява на игумена и на братята, да пази безмълвие, да бъде простодушен, мирен, преклонен, да се пази от злословие и празнодумство. Съветвала го да оказва помощ покорно на болните, да обича бедността и безкористието, да си спомня непрекъснато своя бездомнически живот, компликациите в оная тясна барака. Тя желала от него и това – да не не помни своя “баща ”. След това коленичила за молитва. Усърдно се помолила за прощален път Бога да й елементарни греховете. До нея застанало на колене и момчето. Постепенно молитвата замирала на устата на горещо молещата се Теодора. Затихнали риданията й: тя се преселила умерено и блажено в горния свят.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ